|
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
"луната замечта се да сънува" | Вход | 3 коментара (5 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: луната замечта се да сънува от mariq-desislava на 06.03.2017 @ 06:33:44 (Профил | Изпрати бележка) | Прилича на въздишаща сянка, витраж, сътворен от дъжд.:) Лабиринтът на душата е неопознаваем.
|
Re: луната замечта се да сънува от tearfly на 09.03.2017 @ 20:19:20 (Профил | Изпрати бележка) | …мислиш си, че събличаш душата и тя остава гола, но винаги има още един фин слой, който разкрива други скрити светове, други миражи, други аромати и нови нюанси мрак или пък светлина, дори да е малка искрица. самият път на търсене, според мен, е по-интересен, отколкото самото намиране на това, което търсим...нещо се отплеснах :)
радвам се, че си тук, mariq-desislava! |
]
Re: луната замечта се да сънува от somebody (somebody_s@abv.bg) на 10.03.2017 @ 23:48:13 (Профил | Изпрати бележка) | Хванали са я безсъници луната. Много жива картина си нарисувала, Теърфлай. Въпреки, че има тревожност в написаното, то е много красиво. Всеки детайл, всяка вещ диша с умората, страха, жалта си. Ще помоля луната да не се бои от кучета, да не хиперболизира проблема и да разчита на вълшебства. Нужен е само пречистващ дъжд.
Луната обла в нощното небе
се е разсънила и се люлее,
очаква дъжд по гладкото лице,
да я умие и приспивно да й пее. |
Re: луната замечта се да сънува от tearfly на 27.03.2017 @ 23:50:47 (Профил | Изпрати бележка) | Хванали са я безсъници и (без)умници :)
Цапам с пръсти и аз, картини, едни такива потоци, дето не им се вижда ни край, ни накъде точно клокочат...Да, случват се такива неща - умора, страх, жал - и те дишат, душици имат.
Обещавам да скастря луната, че то не си е работа да не вярва вече в приказки :)))
Радостно ми е винаги, когато видя стъпчиците ти тук, somebody! |
]
Re: луната замечта се да сънува от somebody (somebody_s@abv.bg) на 10.03.2017 @ 23:48:13 (Профил | Изпрати бележка) | Хванали са я безсъници луната. Много жива картина си нарисувала, Теърфлай. Въпреки, че има тревожност в написаното, то е много красиво. Всеки детайл, всяка вещ диша с умората, страха, жалта си. Ще помоля луната да не се бои от кучета, да не хиперболизира проблема и да разчита на вълшебства. Нужен е само пречистващ дъжд.
Луната обла в нощното небе
се е разсънила и се люлее,
очаква дъжд по гладкото лице,
да я умие и приспивно да й пее. |
| |