автор: sonnic

Гоца беше известен в нашата затънтена община с това че правеше вкусни кебапчета и затова му викаха Кебапчето. Вкусни, ама много вкусни кебапчета правеше и що пара направи от тях... Но... така беше преди демокрацията, додето го имаше селкоопа, че то от чуждото лесно е да свиеш.
Като дойде демокрацията Гоца силно се надяваше, че повечко ще изкара като работи за себе си. По-друго е, не е като да пощипваш оттук-оттам, тъй че да не усетят шефовете. Да, ама работата не стана както Гоца си мислеше...
В началото бизнесът вървеше, но после народът обедня и... далаверата секна. Оттогава Гоца, дето не лизваше алкохол преди, се посвети изцяло на чашката. Псуваше на поразия и кмета, и парламента, и ... лъжливата демокрация, дето му съсипа честния частен бизнес... Особено се развихряше по време на избори. Тогава денонощно не изтрезняваше, носеше се из улиците и "агитираше" за всички кандидати: с "...всички сте маскарииии...". На предизборните събрания не пропускаше да вземе думата, да изброи престъпленията, лъжите на властимащите, но всички така бяха свикнали с проклятията му, че дори когато казваше истини, не му обръщаха внимание. И макар да псуваше срещу всички, Гоца не пропускаше да гласува. Но...избираше според вкуса и количеството кебапчета и напитки, с които кандидатите черпеха електората.
На поредните местни избори Гоца пак се подготви да изнесе познатия си репертуар, но след напрегнат семеен дебат, в който точилката застрашително висеше над главата му, той даде дума на съпругата си Монка, че този път ще мирува. Монка работеше в общината и беше застрашена работата й, а кметът не си поплюваше. Останеше ли без работа, нямаше да има парици за хлебеца, камо ли за пиячка /парите от цветущия безнес отдавна бяха се стопили/. Та кротна се Гоца и обеща да мирува.
Ама то мирно седи ли се?! А и в едно бедно не само финансово, но и откъм сензации общество да мируваш някак не става. Докато Гоца смирено седеше до Монка на предизборното събрание, околните все го поглеждаха и подканяха да вземе думата. И Гоца не издържа, взе думата и... ха да каже нещо пиперливо, но не смогна. Монка така го изръга в ребрата, че едва си пое дъх. Но, превъзмогнал болката, впи поглед в кандидатстващия за втори мандат кмет, завъртя очи и издума: "Абе, мене ако питаш...ама видиш ли я тая - Гоца посочи жена си, целуна я по главата и продължи - ако ти кажа истината, ти ще я оставиш без работа, а тя жив ще ме одере, като преди това ме урепе с точилката! Айде много ти здраве...ааа... успех, исках да кажа - издума Гоца и седна.
На почерпката Гоца, неудовлетворен, че му прекъснаха ритуала, се свря в най-тъмния ъгъл на трапезата и се отдаде изцяло на ракийката...
Монка, преди да си тръгне, му заръча повече да наблегне на кебапчетата и по-малко на ракийката. Той така и направи - пийне глътка, сложи едно кебапче...в джоба. Тръгна си с последните, клатушкайки се и мърморейки на себе си предизборното си изявление. В тъмното по надупчената улица улучи най-дълбоката дупка, падна в нея и ...се отнесе някъде далече, далече. Привидя му се една знойна мацка, която нежно го милваше, докосваше лицето му с мекия си език...смъкваше панталоните му ...
На сутринта Монка откри съпруга си на улицата заспал. Гоца, срамно обезгащен,похъркваше и блажена усмивка сияеше на лицето му, а до него каракачанката на Пешо Глиста задълбочено облизваше от панталоните му, последните остатъци от ... кебапчета.