 |    Стихотворение в бъдеще случило се време Ще стана снежинка в свода небесен
и капчица синя в ранен пролетен дъжд,
от припев дума в прегракнала песен,
и пъстро птиче перо над крайпътен камъш.
Ще премина планини островърхи,
ще преплувам сто сънни, бездънни реки,
а щом отлитне ятото щъркели,
ще съм рошав врабец в нискочели стрехѝ.
Ще бъда сред нива сянка на круша,
бодливо трънче в петата, мирис на чам,
ще бъда слънце и вятър, полюшнал
топола рижа – свещѝца в Божия храм.
Ще бъда още толкова много неща,
а други пък няма да бъда, любима.
Но знай: накрая при теб ще дойда в нощта –
щом те измислих, значи тебе те има.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Стихотворение в бъдеще случило се време" | Вход | 5 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Стихотворение в бъдеще случило се време
от Vlad_Ongyl (natural_world@abv.bg) на 23.02.2017 @ 19:47:53
(Профил | Изпрати бележка) http://www.hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo&username=Matador | Преди години, като ученик в Града на стоте войводи, пет-шест пъти посетих "събирания по творчество - поезия и проза", провеждани всеки четвъртък от поета Деньо Денев. Притеснявах се да кажа, че ме интересува поезията и че се опитвам да пиша такава, затова заявих, че пиша проза, започнал съм повест и ще я занеса, когато я завърша. За цялото това време занесох две миниатюри - едното "стихотворение" беше от един ред, а другото - от два реда. На въпроса на Деньо кой е фаворитът ми в белетристиката, заявих, че това е Димитър Димов. На въпроса "Защо?", отговорих със "Защото пише изящно." Тогава Деньо явно се усъмни, че голобрадия хлапак цитира нечие мнение, тъй като ме попита къде съм го прочел. А истината е, че и преди, и тогава, та до ден днешен, смятам, че най-вярната дума, съотнесена към стила/начина на писане на Димитър Димов, е "изящно". Ако не си, прочети, моля те, разказът "Задушна нощ в Севиля". Сигурен съм, че дори заглавието ще те провокира да го направиш, Ружа. :)
И понеже споменах поетът Деньо Денев, ето едно негово многопластово стихотворение:
Шепа сол
От човек и събитие спомен остава -
опашка от гущер в тревата.
Тогава защо се боричкахме ние за слава
и мелнични камъни мъкне душата?
Когато някой от нас си отиде, когато
на снимките после го виждаме само,
отново си казваме: “И нас ще повика земята.
И нашата свещ ще остане без пламък.”
Но бързо забравяме всичко и пак
потъваме във битието.
А то е бездънно. Няма никакъв бряг.
И вълните насрещни бият сърцето.
Ах, сърцето, добрият каторжник, който работи
денонощно за нас - безвъзмездно.
То нищо не знае. Шепа сол е живота ни,
а вечна вода са космичните бездни.
Поздрави, Танцуваща с гарвани!
|
]
]
Re: Стихотворение в бъдеще случило се време
от rady на 23.02.2017 @ 14:08:42
(Профил | Изпрати бележка) | | Романтично и нежно вричане, или наричане...Бъди! :) |
]
Re: Стихотворение в бъдеще случило се време
от StefkaMiladinova (stefkamiladinova@yahoo.com) на 23.02.2017 @ 14:34:20
(Профил | Изпрати бележка) | Много хубаво звучи.Песен направо е на душата...
|
]
Re: Стихотворение в бъдеще случило се време
от doktora на 23.02.2017 @ 15:37:49
(Профил | Изпрати бележка) | !!!
:~) |
]
Re: Стихотворение в бъдеще случило се време
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 25.02.2017 @ 20:54:38
(Профил | Изпрати бележка) | | Хармонично желание, Влад. Сливането с цялата красива природа и всички състояния през които преминава лирическият, макар и написани в бъдеще време, говорят за готовност на случването. Дори за случена хармоничност. Така става, когато знаем какво искаме. Нека да бъде и е :))))) Красив, жив стих! Особено ми хареса рошавият врабец :))))) |
]
Re: Стихотворение в бъдеще случило се време
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 11.03.2017 @ 00:12:07
(Профил | Изпрати бележка) | Нямаш ли си вълнисти папагалчета из парковете? Те са цветните врабчета в Италия. За да не ти липсват врабцете, ще ти подаря един от моите зимни. Старичък стих е, но ти го пращам :)))))))))
Побеляло
Един врабец подскочи на терасата.
Изцърка и политна към дървото.
Две шепи сняг изхвръкнаха със крясък,
запрати ги хлапето със палтото.
Три гълъба се рееха в небето.
Безброй снежинки кротичко валяха.
Повдигнах леко края на пердето,
вълшебен ден, колите побеляха.
|
]
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 486
ХуЛитери: 2
Всичко: 488
Онлайн сега:
