автор: pastirka

Аз съм чашата с вино - вълшебното твое пиянство.
Откъде го разбрах ли - от погледа, с който ме пиеш.
Всяка нощ те омайва дъхът ми с надежда и тайнство,
тази чаша от други пиячи старателно криеш.

Не от страх, че ще вкусят искрящата огнена пищност,
а от жажда неистова, страстна и неутолима.
Там където спи вино, пазачът му не е излишен,
за да знаеш, че винаги глътка от мене ще има.

А на дните лозичките бързат, извиват ластари,
руменеят листата на гроздето медено сладко.
Ние с теб сме отдавна на обич заклети винари.
Благославяме първата плахост на погледа кратък.

Пълним бъчвата с чувства за идните наши години,
зарево от шампанско да свети във будните нощи.
Аз съм твоето мъжко пиянство, не искам да мине
и доливам бездънната чаша и още, и още...