Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: mimozina
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14130

Онлайн са:
Анонимни: 183
ХуЛитери: 5
Всичко: 188

Онлайн сега:
:: mariq-desislava
:: pinkmousy
:: zika
:: Albatros
:: a365

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Март 2024 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСняг на раздяла
раздел: Поезия
автор: Marta

Осъмна седмицата като в сън.
Съмнявам се...Нима отново?
Вали снегът на перушини вън,
вали като неясно бяло слово...

Вали снегът като копнеж и блян,
вали над покривите, над комините,
вали изневиделица, незван,
вали и се разделяме със зимата...

Лети и носи се - неистов сняг.
Неискан, немечтан, нечакан,
сняг - граница, сняг като бряг,
на който е останал някой...

Летят разкъсани писма,
писма любовни на парчета
Неистов непоискан сняг.

Със зимата разделя се небето.


Публикувано от anonimapokrifoff на 20.02.2017 @ 11:19:36 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Marta

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Трети март
автор: gringo
787 четения | оценка 4.90

показвания 13620
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Сняг на раздяла" | Вход | 7 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Сняг на раздяла
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 20.02.2017 @ 13:44:23
(Профил | Изпрати бележка)
Снегът навън е закъсняла жалба,
по нещо болно и непредвидимо,
като самотна, недопита халба
от изгубено приятелство
незабравимо...

Дано не ти прозвучи нахално (не върви някак да те критикувам), но бутни този трети ред на третия куплет - труден ми идва :)

Това време на годината винаги ми е толкова тъжно и болезнено...


Re: Сняг на раздяла
от Marta на 20.02.2017 @ 14:40:58
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Привет! Няма проблем, нося на критики, титики татики ;)) Обикновено не мисля като пиша, това си е обичайно стихотворение и си прав, че иска пипане, но в последната строфа. Там ме подразни мен, като го прочетох и го редактирах. А третия на третата е точно граница и бряг, няма как да го кажа иначе :)

Осъмна седмицата като в сън.
Съмнявам се...Нима отново?
Вали снегът на перушини вън,
вали като неясно бяло слово...

Вали снегът като копнеж и блян,
вали над покривите, над комините,
вали изневиделица, незван,
вали и се разделяме със зимата...

Лети и носи се - неистов сняг.
Неискан, немечтан, нечакан,
сняг - граница, сняг като бряг,
на който е останал още някой...

Летят разкъсани неписани писма,
писма любовни, чисти... на парчета.
Неистов, нежен, непоискан сняг.
Със зимата разделя се небето.

]


Re: Сняг на раздяла
от Markoni55 на 20.02.2017 @ 14:33:54
(Профил | Изпрати бележка)
Те разделите, могат да бъдат и красиви, такива, като твоите стихове. Поздрави Марти!


Re: Сняг на раздяла
от Marta на 21.02.2017 @ 08:08:07
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Снегът, който се стапя още щом докосне земята. Той е най-вдъхновяващ, не успява да стане бивше бялото му.
Поздрави, Марконче :)

]


Re: Сняг на раздяла
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 21.02.2017 @ 00:56:19
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Е много добре го улови това, аплодисменти! Точно така го почувствах този бесен парцалив речиснежитатив, ама... точно в този момент гонех две...зомбита с каска и с пистолет във всяка ръка( малки, пластмасови бормашини), сиреч, на мисия бях и не успях да заловя думичките и ...виж как бързо са стигнали до С.З. Радвам се, че при теб, нямаше така добре да го изкажа . Ама и тая Зима си я биваше! Сурова, яростна и зла, но..красавица със стил и класа.Така извъртя нещата,че да се запомни и залипсва! :)) Добре, че Пролет идва и..дано е убедителна и впечатляваща в същността и класата си! :)
Поздрави за класното стихо! {}


Re: Сняг на раздяла
от Marta на 21.02.2017 @ 08:40:43
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
О, Стефи, благодаря за съпреживяното! Толкова съм благодарна, че се будя сравнително рано...иначе нищо нямаше да видя, в седем и половина вече не валеше. Прекрасна зима - висока, бяла, трудна...Още помнят мускулите ми леда и предпазливото ходене - боля ни тази зима, затова ще ни остане :) И да - иде пролет!

]


Re: Сняг на раздяла
от Bukvist (ventura@dir.bg) на 21.02.2017 @ 09:57:06
(Профил | Изпрати бележка)
Аз, пък, винаги съм се радвал на "последния сняг", отколкото на "първия", защото "хоп" и дошла Баба Марта.
По-интересно ще ми е, какво ще сподели Марта за Баба Марта.


Re: Сняг на раздяла
от Marta на 25.02.2017 @ 09:47:59
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Повече на последния...не съм се следила до колко на кой по ред, но се радвам винаги, когато небето е щедро и заснежи - тук почти не вали, само праши...Марта сега се прехласва по мартеници :)

]


Re: Сняг на раздяла
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 25.02.2017 @ 22:27:00
(Профил | Изпрати бележка)
Леле! Как съм изпуснала тази красота!
Точно преди седмица така валя
и зяпах, тичах от тераса на тераса,
валеше бързо, падаха писма, топяха се.
Такива едри бяха, перести и бели,
небето побеляваше в неделя.
Рояци снежни птици на талази,
а не натрупа та в снега да газим.
Дъжновно мек, топящ се птичи сняг,
така красиво махна на изпроводяк.

Разкошно стихотворение си написала, ТиквЕ, изпълни ме цялата с тези разкъсани писма. Чудна си!


Re: Сняг на раздяла
от Marta на 27.02.2017 @ 08:40:24
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
И аз така - събудих се - Аааах, сняааг!
Небето се роеше на снежинки
и беше снежен целият ми свят
отвъд прозореца - божествена картинка!

Много ми се искаше да го запазя, тиквичке. Да ми остане този сняг за спомен. Благодаря ти за съпреживяното и красивото твое стихотворение в отговор.

]


Re: Сняг на раздяла
от IGeorgieva на 26.02.2017 @ 16:19:55
(Профил | Изпрати бележка)
...вали като неясно бяло слово...
Така хубаво си подредила думичките за изпроводяк на зимата, Марта, че с удоволствие прочетох отново.


Re: Сняг на раздяла
от Marta на 27.02.2017 @ 08:44:51
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Да. Отдавна така ми звучат и изглеждат - дъжд, сняг - небесни езици. Тук съм го пуснала съвсем сурово, фейското е редактирано ( виж ти, как е все едно от "фея"...феята на бука ;)) Благодаря ти.

]


Re: Сняг на раздяла
от libra на 28.02.2017 @ 21:11:42
(Профил | Изпрати бележка)
сетих се едно време за един такъв сняг на едри парцали и силен вятър, не беше на раздяла, а в разгара на зимата..ех, спомени се събуждат :)
за онази зима, радостта в очите, когато аз казах, ела до мен и до прозореца, ела да видиш как хоризонтален сняг вали..
високо бяхме тогава, вятърът свистеше, обръщахме посоките, силни бяхме, силна любовта валеше, светеха искри..
тогава прегърнати и пред прозореца в нас се вглеждаха прозорци с хиляди очи и с хиляди очи светът завиждаше ни, а снегът валеше си, а той ми каза, нека си вали, ела...ела, сега е време за обичане..и т.н.
:)

поезия е твоят стих..


Re: Сняг на раздяла
от Marta на 01.03.2017 @ 20:04:49
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Неописуем...думите се оказват толкова слаби, недостатъчни. Обаче в случая снимките бяха по-зле, изобщо не се виждаше каква красот ни се изсипва :) - мотивираха ме да го напиша

...отново да припламва радост в очите и ЧБМ, либре!

]