автор: geostal

Да не се чете от хора с деликатна душевност! - авторът.

Ха здравейте, братя, сестри,
пичове и п(т)ички тесни –
тука ви е дядо Ташко,
дето реди ги просташки!
Тежка зима ни затисна
и на всичките им писна,
сам на мене ми е блага,
оти имам булка млада,
нощите ми тя подслажда,
страстите ми кат охлажда.
Питате ме:”Как така
тя ти падна под ръка?”
Упоих я с думи сладки
и дарих я с яки патки,
в едно село я открих
и набързо я забих.
Тя слугинче беше там,
аз овчар-живеех сам:
днес ще занеса млекце,
утре малко масълце
и сближихме се полека,
дойде тя сама в егрека,
овчи кожи аз застлах
и на тях я н.............!
Толкоз много и хареса,
че при мене се пренесе,
вечер овците дои,
а пък мене призори.
Тъй си караме двамина-
пролет-лято, есен–зима!

Да не се чете от хора с деликатна душевност! - авторът.