автор: daro

На този земен свят
не отброявам стройните редици на
излишното.
Фалангите им винаги са в крак –
две напред,
една назад,
в полза на трагичното.
Докато след всеки войнствен танц
нестройно се разбягват.
От печалните им стъпки в глината
въпросите връхлитат:

Дали потребни са на себе си!?
Бруталната им напаст с гьонени ботуши,
кому е чужда!?
Толкова ли са категорични и неистови!?

Всичко излишно ми е нужно!

От спуканият шлем на бобено зърно,
стрък повдига влажен пръст.
Доловил посоката на вятъра –
потрепва,
накланя се,
не мръдва.
След време ще откърши сухата шушулка,
торбичката ще се разшие.
Семейството ще хване порива,
друго, челно ще се вбие –
в полза на рода, против зърното.

Всичко,
всичко излишно ми е нужно.

Дори изпуснатата дреха приучава;
да се навеждам без принуда,
да я почиствам – сламките да махам,
да ходя пътищата – навътре чист,
навънка спретнат.

И не,
не ме учудва участта от варварите –
потресенията са предизвикани Варави!