автор: victo

По оградата на спомена
се прокрадват сънища
с продължение.
Нима не сънуват
децата с отворени очи
и с видения от призрачни
лъчи - дали топката
е спукана и с кого
ще менкат юги-йо.
Защо живота все ни
връща към детското
сънуване
с разминаване и
без потребност от
мънички потайности,
но с желанието да
продължи играта,
играта до безкрайност.

Не мога вече да заспивам
с отворени очи.