автор: com_ocio

Събудих се потен.
В очите ми още кошмар.
Виното мое източи,
един винопиец - комар.

Бадънът с върла ракия,
закътан за коледни дни,
изсмува без да се крие,
папатак от ранни зори.

Разтърквам очите горчиви,
тргичното гоня с досада.
Надигам се, бавно отивам,
комшу да изненадам.

Разказвам трагичния сън.
Клати главата си тежко.
Налива по чашка, след звън,
чувствам се вече човешки.

Потретихме, после и трите
повторхме - уроки бягат...
Коледно се извисихме...
покани ме... да помагам.

Заведе ме в задния двор,
там Жорко със зурлата рие.
Не споря, нали сме отбор,
отпивам още ракия.

Погледна ме кротко прасето,
очите му радостно-ситни.
Подавам му чашата... Ето,
отпива в коледни ритми.

Изричам: - Ей комщу, остАви
тeзи касапски мераци.
Виж Жорето как му се нрави,
наливай за трима юнаци.

И почна се коледно парти,
не виждано нийде в света.
Даже играхме на карти,
като на плаж... във калта.

Крясък на чайка дори,
фона жесток ашладиса.
Комшийката с ножа седи,
а мен... зе да ме втриса.