автор: hristam

Странен, объркан свят.
Непроходима зима.
Свити на топло, спят
мислите, че ни има.

Къдри дантелен дим.
Цветно петно сред бяло -
двамата с теб вървим
като през огледало.

Скърца снегът в краката,
пее над нас простора -
двамата с теб сме лято
в смешната маска на хора.

Кротко се сипе мрак
в стъпки и думи изгубени.
Двамата с теб сме сняг
в зимно небе за влюбени.