автор: erka

Все още вдишва своите мъгли
едва разсъненият февруари -
прозорците прилепнали очи,
за тайните във тях не се отварят

и всяка птича сянка е мечта
съня им прекосила ненадейно
към бледо очертания мираж
сред пясъците сиви на небето...

...а в зимата обилна тегне жажда
за розовите устни на бадема,
за миглите зелени на тревата,
за погледа дълбок на чернозема

и дребни сенки се надигат в клоните
с пулсиращи сърца - до пръсване...,

Мъглата е пашкул за неразсънен полет,
след който е възможно всяко слънце...