Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 466
ХуЛитери: 5
Всичко: 471

Онлайн сега:
:: rajsun
:: rhymefan
:: LeoBedrosian
:: AlexanderKoz
:: Mitko19

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПразнотата или Антикеносис
раздел: Поезия
автор: daro

Стигат няколко реда
с претенция, че присъстват различните.
Гледам очите им – все същите –
празни като привички.

Развяват ме насам - натам,
под индиго повтарят –
какво са видели.
За беда с всяко следващо копие
думите им болнаво бледнеят.

Липсва ми нещо. Липсва ми свят,
по който внезапно да полудея.
Рисуват сякаш от гол инат
или пишат от скука в неделя.

Стиховете им съхнат
като захабено пране,
като ланшна шушнеща шума.
Една думичка да те закове поне.
Поне
една
дума.

Но не -
те са кухи като тръстики,
сладкопойни колкото гарванов грак.
А край тях полумъртви стихове
пълзят и издъхват -
с пречупен гръбнак.


Публикувано от Administrator на 01.02.2017 @ 12:09:57 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   daro

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 8


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

16.04.2024 год. / 21:47:19 часа

добави твой текст

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Празнотата или Антикеносис" | Вход | 6 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Празнотата или Антикеносис
от erka (elokolska@abv.bg) на 01.02.2017 @ 12:42:17
(Профил | Изпрати бележка)
:)...винаги съм знаела, че можеш да сложиш всяка дума под чертата ;)

(.)...


Re: Празнотата или Антикеносис
от daro на 01.02.2017 @ 16:53:35
(Профил | Изпрати бележка)
снощи, един пловдивски поет спомена за "империята на светлината и красотата"(което според него е едно), като фундамент в новата му поетична книгата... и аз искрено му се доверих, в това близко до мен светоусещане, че тази империя няма столица!

... радвам се на всички светли градове и провинции, в които зрее красотата - тя няма нужда от думи под чертата :)

...(.)

]


Re: Празнотата или Антикеносис
от rajsun на 01.02.2017 @ 16:34:06
(Профил | Изпрати бележка)
Много е вярно!
Както казва Владимир Виденов, за някои писането е като зоб, за други е като нафора.
Но май не само с писането е така)))
Поздрави, адаш!


Re: Празнотата или Антикеносис
от daro на 01.02.2017 @ 16:59:18
(Профил | Изпрати бележка)
адаш, напълно съм съгласен с Владо

... и с теб, също - да, в изкуството е така... не по-различно от живота :)

Светлина в дома ти!

...(.)

]


Re: Празнотата или Антикеносис
от mariq-desislava на 01.02.2017 @ 16:52:12
(Профил | Изпрати бележка)
Много точна диагноза на съвременното изкуство, макар че обикновено бягам от обобщенията, тук ми се ще да се провикна, че ако нявга напиша нещо от скука, то по-добре да спра с писането въобще.:) Повечето пишещи смятат, че ако пишат, за да се харесат и робувайки на чуждите догми ще постигнат успех, не осъзнават, че това е най-великата заблуда - комерсиализирайки се, умираш като творец.


Re: Празнотата или Антикеносис
от daro на 01.02.2017 @ 17:31:56
(Профил | Изпрати бележка)
В изкуството, всеки има своите търсения, криволичения и прибежки... и това не е лошо, защото предпазва от скуката(застоя). Даже за младите, това е полезно, необходимо и интересно. Важното е да изграждат характер, да опознаят спецификата на дарбите си и да имат гръбнак за своя талант. Да знаят откъде идват, и накъде са тръгнали. Империята на светлината/красотата е необятна и няма упълномощен център!
Успехите, наградите... нямат никакво значение, когато творецът е съблюдаващ, загрижен е и работи за своя естетически вкус, за личната си самооценка(нивото), за духовния си ръст... Това се нарича - живеене в свещеното.
Другото е - както казва Владо - зоб.

Благодар, сестро... за прочита, за отзива и за отделеното време! :)

...(.)

]


Re: Празнотата или Антикеносис
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 01.02.2017 @ 18:16:15
(Профил | Изпрати бележка)

Нищо друго освен сълзи,
нищо повече освен вечност,
пред мен в агония пълзи,
пречупена последната човечност...


Re: Празнотата или Антикеносис
от daro на 02.02.2017 @ 07:50:08
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей, Elling! :)

"Във черно да рисуваме е лесно, тъй евтино и предвидливо, тъй дребно и колониално. Империята иска светлина, за светлина е тя родена - с пределите отвъд, с копнеж по нея разширява граници, заселва чуждите пустини, създава причудливи вери: все в името на нещо, което трудно назовава, но възпява с певци и писари, със школи и училища, със храмове и песни. Голямата империя е красота..."

/откъс от Империята не е родина, от последната книга на Александър Секулов - Море на живите/

Препоръчвам ти я, но не като образец(въпреки че Сашо в много отношения е такъв), а като провокация към теб - да помислиш за друга форма на твоето изразяване. В теб откривам обилен речников запас и ми се струва, че едни по-дълги редове не биха стояли лошо в стихослужението ти. От друга страна, дишането ти ще се промени. Оттам - и ритмиката, и отношението към словото, и темите... И най-важното - отлепването от личната ти ос, която усещам че горчиво сълзи, сълзи... но не се топи.

Ето, сега си спомних нещо писано преди повече от 20 години и издадено през 1998 г.:

"Сърце без злост - ала само..." (колко сила има в тези думи, колко тяга тегне в тъгата на душата!)

Това е друга книга, която мисля че много ще ти допадне - Незащитеният - на Валери Даскалов.
(ако си я(ги) чел, извинявам се за досаждането)

Светъл ден! :)

(((О)))




]


Re: Празнотата или Антикеносис
от daro на 02.02.2017 @ 08:25:12
(Профил | Изпрати бележка)
"тъй евтино и предвидимо" - сори, грешка при набирането :)

]


Re: Празнотата или Антикеносис
от Bockpece на 02.02.2017 @ 09:17:24
(Профил | Изпрати бележка)
като
като
като
тръстиката е куха, но толкова здрава, пластична и изящна...
виж, лейките са друго нещо

в гарвановия грак има много чувство и поезия, но явно авторът предпочита само сладко(пойните).
да те почерпя един шербет )

а ако ти липсва свят, направи си го


Re: Празнотата или Антикеносис
от daro на 02.02.2017 @ 10:25:45
(Профил | Изпрати бележка)
:)
споделих за субстанцията - кухота, а не за акциденцията на тръстиката - от нея може да се изработи флейта, свирка... но е необходимо въображение и дарба

шербет от теб? - мерси за този диабет!
това е неизбежна хипогликемия ;)

"а ако ти липсва свят, направи си го" - каза самодостатъчността :)

]


Re: Празнотата или Антикеносис
от elsion (negesta@gmail.com) на 02.02.2017 @ 09:31:51
(Профил | Изпрати бележка)
хубава тема, Дар...

ако се притискаш на всяка цена да пишеш, това вреди на самия теб; ако се притискаш да не пишеш - пак вреди :)

по мои наблюдения притискането идва от разсъдъка, който винаги иска да държи нещата под контрол, дори и в творчеството ; и в който няма грамче изкуство, само изкуственост.

виж, когато си празен от мисли - през пустотата в теб преминава нещо неизразимо, което дори не е "твое", само улавянето и забавянето му е от теб. Ето това не се подава на контрол, било по време на скука, било на инат. ... Но светът е такъв, какъвто е, и всички състояния имат еднакво право да "бъдат" :)


Re: Празнотата или Антикеносис
от daro на 02.02.2017 @ 10:51:30
(Профил | Изпрати бележка)
точно за разсъдъка говоря - той регистрира, борави с конструкции, недопуска астралната светлина да обагря създаденото... той имитира формално смаляване, а същевременно демонстрира 100 кила претенциозност, която не вълнува, не завладява никак, липсва проникновението, омиротворяващата усмивка на радостта - благото, което те докосва с любов и храни световете ни

... затова е Антикеносис - защото човешката чувствителност е иронизирана и сведена до "бульон", по най-дебелашкия начин на високомерието - празнотата

Светъл ден! :)

...(.)

]