| Простих си пак, че с никой не говоря.
Една треска в окото се е скрила и като стенеща ръждясала окова
забравата в сърцето се е свила.
Откакто се превърнах в нямо взиране
очите ми чертаят две посоки-
едната е възможност за намиране,
а другата - несбъднатост дълбока.
Прокудени са топлите сезони
от северните безпощадни ветрове
и в унисон с природните закони
над земята ми кристален студ снове.
Ако отново топлината ме опари
навярно тишината ми ще спре,
но засега са всички пориви заспали
под пластове от властни ледове.
И тази вечер сам ще си говоря.
Подпирам пак миражите с колони
за да не може вечността да се отрони
и пясъчния ми театър да събори.
| Сродни връзки» Повече за Поезия
» Материали от yoro
Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Пясъчен театър" | Вход | 8 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Пясъчен театър от daro на 31.01.2017 @ 07:37:06 (Профил | Изпрати бележка) | ех, все тази колонада от миражи!
"И за теб - ти който от брега не се отместваш
и се взираш, и се взираш, няма друга песен.
...
Няма край, начало няма(и това е вярно) - над водата само
прилепи прелитат, само стих звучи един и същ:
......................................................................не е вярно!
...................................(и това е вярно!)..........................!"
(не съм привърженик на подобно писане, но с удоволствие те поздравявам за това стихотворение - добро е)
Светъл ден, yoro! :)
...(.) |
Re: Пясъчен театър от yoro на 31.01.2017 @ 20:04:33 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, daro, много хубав и уместен цитат. А може би затова ги изграждаме и крепим, за да ни пазят от разпад..?
Личността вероятно обуславя начина на писане, аз харесвам различни интонации, но може би тези ми импонират.
Светлина и за теб! :) |
]
Re: Пясъчен театър от yoro на 31.01.2017 @ 20:08:54 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Лео, че намираш силни думи за споделеното от мен! |
]
Re: Пясъчен театър от karabalak на 31.01.2017 @ 09:36:46 (Профил | Изпрати бележка) | цял живот сме обречени да си вадим трески от очите. защо? |
Re: Пясъчен театър от yoro на 31.01.2017 @ 20:06:41 (Профил | Изпрати бележка) | може би защото не внимаваме когато ги забиваме сами, водени от егоизма и страховете си... |
]
Re: Пясъчен театър от elsion (negesta@gmail.com) на 31.01.2017 @ 17:36:19 (Профил | Изпрати бележка) | В театъра играя всички роли...
Откак научих думите на скрипта,
на себе си говорих и се молих.
Дори почти успях да се обикна.
Но някой ден ще почнат да се ронят
декорите с миражи; ще се сринат.
И чак тогава... ако бъде волята му,
при мен ще слезе богът от машина.
(нещо такова се получи в моя театър :) ... много познато като емоция, yoro, като раздвоение също.
|
Re: Пясъчен театър от yoro на 31.01.2017 @ 19:56:34 (Профил | Изпрати бележка) | Декорите са земните ни роли,
играем в драма без антракт,
докато над нас не се затвори
божественият вечен похлупак...
Страхотна импровизация, elsi :) Благодаря за разбирането и съпричасността!
|
]
Re: Пясъчен театър от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 31.01.2017 @ 20:51:08 (Профил | Изпрати бележка) | Трески, греди, сламки, пирони, дори и чук...
Очите ни са обикновени кофи за боклук,
а ние просто жертви на трудова злополука,
зарязани от създателя, без дори да му пука
защо пак се е провалил и къде е причината,
Той - пияният ни бог спи, паднал от машината...
Хмм, странен коментар към едно великолепно стихо, но като прочетох коментара на Elsi (да, да - нека обвиним нея) и просто ми се наби в главата този Deus Ex Machina :) |
Re: Пясъчен театър от yoro на 01.02.2017 @ 21:44:38 (Профил | Изпрати бележка) | Защо, как, кой, няма значение,
важното е да има вдъховение...:)
Много удобна ми се вижда тази Deus Ex Machina концепция, но кой съм аз да й потивореча. Не се е провалил той, ние се имаме за специални в неговите и собствените си очи, пиша с малки букви, защото съм по-скоро агностик. Мерси за отношението, Elling! |
]
Re: Пясъчен театър от kameja на 01.02.2017 @ 09:26:36 (Профил | Изпрати бележка) | Актьор и режисьор
във пясъчен театър
създавам си реалност,
каквато пожелая.
Понякога ми се изплъзва,
кога и как я сътворих,
не мога да я разпозная.
Пясъчният театър много ми допадна, настроението и постройката също. |
Re: Пясъчен театър от yoro на 01.02.2017 @ 22:12:04 (Профил | Изпрати бележка) | И неусетно всяка илюзия
превръща се в делюзия...
Благодаря ти, kameja! |
]
Re: Пясъчен театър от yoro на 01.02.2017 @ 21:48:09 (Профил | Изпрати бележка) | ...недей, аз мога да бъда и много весел, когато имам повод или пък настроение...:) |
]
Re: Пясъчен театър от erka (elokolska@abv.bg) на 01.02.2017 @ 21:54:05 (Профил | Изпрати бележка) | :)...сигурна съм, че е така... стихото ме натъжи... |
]
Re: Пясъчен театър от yoro на 01.02.2017 @ 22:13:59 (Профил | Изпрати бележка) | написаното идва от пишещия, имах впредвид,
явно имам недостиг на комуникация...:) |
]
Re: Пясъчен театър от Vlad_Ongyl (natural_world@abv.bg) на 05.02.2017 @ 20:21:21 (Профил | Изпрати бележка) http://www.hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo&username=Matador | Хубаво стихотворение, докато го четох (няколко пъти), в мен се появи усещането, че чета стихотворение на Павел Матев. Малко са другите български поети, който да положат в хармония в едно стихотворение тежки, достолепни думи, думи-понятия. Както и ти тук - несбъднатост, прокудени, пориви, вечност, а и тия "властни" ледове...
Поздрави! :) |
Re: Пясъчен театър от yoro на 06.02.2017 @ 21:28:11 (Профил | Изпрати бележка) | Здравей, благодаря ти! Отдавна не съм чел Павел Матев, но наистина много го харесвам, това е приятен комплимент. Поетите, които съм харесвал като ученик все още са ми сред любимците, намирал съм себе си в тяхните творби. Поздрави и от мен! :) |
] | |