автор: LeoBedrosian

...насърчаваш ме да те изпия. Искам да се удавя, да бълбукам в душата ти. Да викам за помощ и да се надявам никой да не ме спасява... Не, ти не си дълбока, ти не си оня син вир
от детството, ти не си самото безбрежно небе над зелената морава... Ти си безвремие, безпричинност, с най-сладкото, познато ми следствие. Ти си онова, което искам, а не мога да опиша.

И ако има смърт, искам да си ти. Ако има край, това си ти.. И аз няма да се страхувам от края, от черната дупка на времето и пространството, защото знам. Знам, че ще се удавя в твоята безбрежност и в твоето безвремие и ще стана част от теб. И се надявам, поне малко и ти да станеш част от мен...

обичам те