На Слави Тр...
Вън е кучешки студ...
Много кучета ще си умрат... Като кучета!
Само накакъв луд
към дембелите-облаци маха с юмручета.
Няма слънце от тях...
Някак трудно и тежко се диша... На тъмно!
И обзема те страх,
че животът ти свършва, а няма да съмне.
Тъй живееш – на сън...
Вегетираш обречен на чуждата милост.
Чакаш помощ от вън –
да те пази от властници, подлост и низост.
Трудно спиш, но търпиш –
да покълне надежда останала зрънце.
А на сън, току-виж –
и на твоята улица грейнало слънце.
Бих проклел този сън!
Той народния гняв за промяна пречупва.
...
Кучи студ е навън...
А вали само страх, който всичко затрупва!
Бой..Боев, 2017