автор: goldina

Един внезапен и далечен вик
събра ни в най-красивата забрава,
защо ли да изпуснем този миг,
когато от небето той се дава!
Една любов безумна се роди
и по- добре е докато още може,
Да изгорим като две звезди,
отколкото безмълвно да забравим.
Съмнения обземат твоята душа,
но времето със цедка ще пресее
зрънцето на нещо скрито там,
Дето в теб дълбоко зрее.
Готов си ти за мен да влезеш в Ада,
готов си зарад мене да гориш,
но моята душа от ревност страда
и често ти невинно ме виниш.
И късат се в душите светли струни,
А трябва още в този час суров,
доверие да има помежду ни.,
Доверието също е любов!