автор: erka

Умът е тихият следотърсач, зад който
тревите с друга пролет ще поникнат
и няма да посеят спомени,
че точно тук по пътя си е минал,
а мислите - разстреляни светулки -
на лятото в разгара са изстинали...

...но някъде остава пепелта им,
за да тежи съвсем недоловимо
на ветровете в пръстите безцветни,
в прозрачните очи на дъждовете...
И може в нея нищо да не свети,
но стига е, че мъничко тъмнее,
за да ти спомни, че е сродно на земята,
каквото е останало от тебе
и всяко слънце неизбежно пада,
щом има хоризонт, а ти вървиш към него...