автор: apostola

Оставих корените си в земята,
където някога съм се родил.
Оставих си тревите и цветята,
и от години таз не съм ходил.

По пътища различни аз се скитах
и тъй далеч живота ме отвя,
че ни веднаж за тебе не попитах
и как душата мъжка овдувя.

За тебе, мой и роден край, тъгувам...
За тебе все сърцето ме боли.
Към тебе в сънищата си пътувам
и дъжд от спомените ме вали.

Но аз в земята пак ще се завърна
и нови корени ще пусна тук.
С лице към тебе аз ще се обърна
и за последния синовен звук.

Че от пръстта съм целия направен
и във пръстта ще се разтворя пак.
След мене- във живота неподправен,
следи ще има все от моя крак.