автор: Antioh

Стария кораб
Седнал
Тъжно
На пясъка.....
Придърпващ лекичко котвата си....

Гледа,
Дълго хоризонта Безкраен червен
Слуша вълните и затвори очи........

Понякога, в дните липсват някой залези.....
Вълни кротко заличават стъпките
Минавани заедно

тичали сме с хвърчилото
в съня

Далеч, зад дюните, кротичко
Цъфтят от онези
Хубавите лилии.....

1888. Пловдив.