Животът ми -
една градина жадна,
а твойто идване е
кехлибарен дъжд.
Проблясва странно
на ръба на допира...
Роялът се задъхва
от очакване.
И няма непосилни
разстояния,
събуждат се увяхнали
мечти...
В градината ухае
на бръшлян ...И тихо...
Редят се глухо капки
кехлибар
и омагьосват моята душа.
Звънят пчели.
Просветва доверчиво
до вчера мрачната стреха...
Дори да се изронят бреговете,
отново да се спусне суша,
градината ще свети
в синьо-сребърно...
И ще звучи роял, изпод
ранени пръсти..
Мелодия -
парченце кехлибар...