автор: ma_gi

oт един заснежен прозорец

Колко красиво добро вали!
Добровалеж е - не се описва.
И живеем,
като че ли
добротата в света
е липса.

А тя трупа, трупа…
Не иска да спре.
Сипе своите малки снежинки –
едно малко
щастливо дете
с малко кученце
прави пъртина…

Ала всяка снежинка
расте –
две очи
на девойка във бяло,
не отмина премръзнало псе –
коленичи
и го погали…

И вали,
и вали…
С две ръце на жена
си отчупва от хляба
и раздава –
парче топлина
за онези,
които са гладни…

И в старицата
ех, че вали!
В този миг заснежен
сред безкрая
и сред зимните скрежни коси,
тя споделя сърцето
и чая си…

А за злото…
Е, нека реве
колко студ,
колко сняг вънка има…
Да вали,
да не спре!
Вътре в мен побеля.
… Ами зима е.