автор: argonyk

С бяла лебедова шия зима вън подхваща танц –
сякаш че кълни магия зад стъклата с леден гланц.

Преспи снежен пух навява тънък вятър и гълчи,
неугаснала жарава свети в твоите очи.

Ти не си мираж пустинен, аз не съм измислен блян,
щом до зидана камина с теб делим един таван.

Върху чергите тъкани от ръка в незнаен час
кротка нежност с топли длани ляга тихо между нас.

Две шевици греят мило под заоблената гръд –
малка гънка е разкрила към божественото път.

Снеговеят нека нищи елхови върхари с мощ,
с меки устни ще допиша тази януарска нощ.

Ще осъмнем в утро млечно в ден с какаов аромат,
ти – като богиня вечна, аз – на боговете брат!