автор: dbutanski

След жарък ден ни тъмна нощ прибули,
притихнаха вред двори и стъгди
и сви се вятър, клоните обрули,
и пак чумерни облаци пласти...

В дома е някак сигурно и свидно
и огънят в огнището мъжди.
В гърдите нещо трепетно и стидно
надежда плаха гали кат преди...

Навярно е от първа среща полъх,
от някогашен трепет, дъх за зов,
че пърхат във душа ми притаена
криле привити на без дом любов...