автор: jel

Певецът излезе на сцената.
Публиката го очакваше. Той беше нейният любимец, нейният идол.
Тя дори си беше подготвила овациите, с които да го посрещне, радостните възгласи, свируканията.
Мислеше за ръмжащите китари в неговия оркестър,
за електрическият орган, мислеше за гласа на певеца. Виждаше го как обикаля
с микрофона по сцената.
Но сега той излезе спокоен, а оркестърът засвири "Амейзинг грейс".
И той запя тихо, после извиси глас и публиката онемя.
Помислиха, че това е поредният каприз на маестрото и зачакаха втората песен, но и тя беше за Бог.
Публиката зашумя, спогледаха се един друг с един въпрос - "Какво му става?"
След третата песен много от тях взеха да напускат местата си
и да освиркват певеца, но той не им отвърна.
Тогава към сцената потен се приближи импресариото. Певецът много добре знаеше, че след концерта ще има скандал, но той пееше освободен за Своя
Господ Исус.
В залата останаха малко хора. Концертът бе напълно провален, но певецът беше щастлив. Той пееше с радост пред тази малка аудитория. Вече броя на хората не го интересуваше. Какво се бе случило с него, никой не знаеше.
Когато отвори очи, певецът се ококори.
Светна лампата на нощното шкафче и погледна будилника - три без пет.
После погледна кристалната чаша пълна с вода със златната лъжичка в нея.
И се усмихна. Това бе сън.