Зима подпалена
в сивата делничност.
Душата на джанката
не диша - отровена.
Разстопена е вярата
в очите - тъжни въглени
на снежния човек.
И прането от старост
разплакано мръзне.
Две прегладнели котки
гледат в сляпа агония...
...а снега ни напада,
напада и пада...
Побелели са дните ни
в черните бръчки
на стъпките.