Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Ventura
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13943

Онлайн са:
Анонимни: 417
ХуЛитери: 1
Всичко: 418

Онлайн сега:
:: JasminJasminA

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
6 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаГуидо
раздел: Други ...
автор: Shrike

Гуидо, балконите ни пустеят. Онзи, просторният, с изглед към Балкана, единствен пази ревниво вълчите ти следи в бялото на очите ми.
Сенки на гарванови криле танцуват по лунните завеси. Издуват бузи със северния вятър. Политат като безплътни хвърчила в южните нощи. Бълнуващи думи в търсене на пространство. Надпреварват се със щурците, полудели цикади на времето. Бягай нагоре по пътеките, Гуидо и не забравяй да питаш птиците за посоката. Ръцете ми се огнени макове. Издълбавам сърчица с пръсти в снега. Издишвам туптене в метеорните кратери. Балконите на душата ми са старовремска дърворезба, творение на троянските майстори. Реликтово ехо от люлеенето на нощния влак. Гуидо, нима си забравил балконите към градината... Дима на пурите – единственото ми облекло в мрака, натиска на зездните устни по вдлъбнатинките на тялото... Гуидо, гориш! Цветовете ти са пламнали. Остави ме да целуна въздуха в дробовете ти. Да те дишам. Ходя на пръсти по парапета. Гуидо, не умирай! Трябваш ми за обичане.


Публикувано от hixxtam на 16.12.2016 @ 08:26:56 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   Shrike

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

27.10.2021 год. / 07:06:57 часа

добави твой текст
"Гуидо" | Вход | 4 коментара (9 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Гуидо
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 16.12.2016 @ 16:17:20
(Профил | Изпрати бележка)
Гуендолин, моя малка Гуендолин... Изтича времето по бързите обратноспирални вихри на това време. Кръвта ми беше вълча някога и горяха очите, но звездите помръкват, все повече се свличат хоризонтите и попиват мечтите ми сред зле опитоменото човешко безразличие. Прости ми, Гуендолин и всички пеперудени сърца нека се свият и туптят в един такт с незалязващата ми любов. Градините ще зазидат сенките ни в здрача на своите треперещи спомени, ще се сливат теченията от въздишките ни дълго, дълго след като нас вече няма да ни има, под светлината на вълшебните фенери. Наглеждай ги от висините на сините вечери. Незримото се усеща по-лесно от терасата ти, докато пиеш безпокойно чая си с макови семки. И ме помни, моя малка Гуендолин, мой полъх от сънено драконово крило, и когато вечността се свие до главичката на потъмняла топлийка, отново ще бъдем заедно. Само пази любовта. В златното ковчеже точно отляво...


Re: Гуидо
от shrike на 17.12.2016 @ 22:06:07
(Профил | Изпрати бележка)
Какво хубаво нещо си ми написал :-). Благодаря ти.

Затварям се в златното ковчеже. В очакване на зелени орехчета.

]


Re: Гуидо
от mariq-desislava на 18.12.2016 @ 09:41:01
(Профил | Изпрати бележка)
Ех, че красотичка.:) Трънливо ти е челото, Моргана, не ме забравяй. Чакай ме! Ще дойда във вид отново годен за любов.


Re: Гуидо
от shrike на 24.12.2016 @ 12:45:50
(Профил | Изпрати бележка)
Трънливо, но ясно :-). Л Ю Б О В!

]


Re: Гуидо
от elsion (negesta@gmail.com) на 18.12.2016 @ 11:59:00
(Профил | Изпрати бележка)
(супер лунна зимна приказка обвита в дим от пура ... :)
... носи дъха на самотна зимна вечер със сенки по перилата, натежаващи отсъствия в стаята и припламващо едва огънче... .... няма ли да пропишеш някой ден разкази, да попитам и аз ? :)


Re: Гуидо
от shrike на 24.12.2016 @ 12:51:53
(Профил | Изпрати бележка)
дъх на зима зер :-) ам трябваше уж да е лято ама на! /инак каК ще се разпищоли героинята по пурен дим :-)/

тез разкази... освен да ти пратя онези от кашоните дето се намериха след 20 години, да видиш какъв къмплит фейлиър са :-) изтича ми мисълта и не ми се получват нещо :-)

]


Re: Гуидо
от elsion (negesta@gmail.com) на 28.12.2016 @ 10:04:29
(Профил | Изпрати бележка)
хаха, зимно, зимно ми е; останалото е въпрос на вътрешен огън и системи за отопление :))

(...сякаш описваш мен и кашоните ми :))

]


Re: Гуидо
от ina_krein (ina_krein@abv.bg) на 18.12.2016 @ 20:38:00
(Профил | Изпрати бележка) http://inakrein.blog.bg/
Красиво, топло, нежно, светло, драматично. Коктейл от емоции, поднесен стилно. Допадна ми. Поздрав!


Re: Гуидо
от shrike на 24.12.2016 @ 12:52:22
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря!

]