автор: Antioh

Ръката ми е в твоята ръка
На зазоряване в съня
Под крилете сънуван.....

Ден изтъкан от Рая.....
Или песен на Шаде
Божествен звън
На блус китара

Защото Бог понякога ме пуска там
Предварително всред нотите,
Които излитат във всички блус посоки......
Ако има нещо божествено, съвършено......
Ще да е жена пуснала косата си.......

Докато си играя с въглените
И местя планетите....
Търкалям себе и шосетата.........
Мириша яко на мъж, но
Не мога да се умора да те обичам
Ще намеря начин да се прибера,
За да те подуша отново....

Мирис на жена......
Който води до пристрастяване


1888. Хиляди мъже, по тоя свят, хиляди дни се събуждат, далече от жените си, децата си, семействата си, градовете си. Мъже, които стават по тъмно, тръгват на работа и правят света ви такъв какъвто е. Като да ядеш хляб. Лесно. Но, кой е станал по тъмно да го меси. Кой беше станал да коси, кой караше колата по тъмно за да занесем хляба до хората..... Всяка сутрин в която се будя до жена ми, знам, че съм имал и имам голям късмет да ми мирише на нея в утрото. И утре е такъв ден, ще тръгвам на път.......като хиляди други мъже....затова само го моля, да простре криле, да ни пази, за да се приберем отново живи и здрави!