автор: ambrouse

– Не улучи, Джо. Май ти треперят ръцете от многото пиене. Ха-ха.
– Ти само се покажи по-хубаво, смотаняко, и ще видиш как ще ти отворя дупка в грозната муцуна. Страх те е, усещам. Още малко и ще се напикаеш. Самуел, що за име е това. Прилича ми на негърско. Всъщност баба ти не беше ли черна?
– И това доживях. Някакъв тъп ирландец, който дори не може да чете, да обсъжда произхода ми. Джо, във вените ми тече кръв на английски благородници, да знаеш.
– Много бих искал да се убедя, че кръвта ти е синя, много.
– Ще имаш да вземаш. Смятам да приключа с теб много скоро и веднъж завинаги да реша проблема.
– Сам, Сара харесва повече мен. Аз зная как да й доставя удоволствие в леглото, а ти си един обикновен импотентен даскал, така че… Не улучи. Пробвай пак!
– Млъквай, тъпако!
– Май се дразниш при мисълта, че съм спал хиляди пъти с нея, а?
– Не е вярно.
– Вярно е и още как. Да знаеш как стене и се гърчи от удоволствие, когато прониквам в нея.
– Сара е свястно, интелигентно момиче. Малко си пада лудетина, но това нищо не означава. Просто се е позабавлявала с теб, това е.
– Сам, ти просто не можеш да я задоволяваш. Чудя се защо изобщо си губи времето с теб.
– Тя е умна, чете книги. След време ще се изучи в колеж. А ти, Джо, си обикновен селяндур, с който тя не може да води интелектуални разговори. И да заживеете заедно, бързо ще й писнеш с твоите груби обноски. И ти не улучи, пияницо мръсен.
– На жените им трябват солидни мъже, а не мухльовци като теб.
– Ще направя на решето това тъпо дърво, зад което си се скрил.
– Стреляй, стреляй, с нетърпение чакам да ти свършат патроните.
– Не се безпокой, Джо, добре съм с амунициите.
– Сам, ти някога убивал ли си живо същество? Съмнявам се. Ако ти се покажа в цял ръст, ти няма да посмееш да натиснеш спусъка, сигурен съм.
– Ами покажи се тогава. Може и да си прав, може би наистина съм неточен стрелец и страхливец.
– Да, да, всичко ще си признаеш.
– Обаче ти не се показваш, май ти си страхливецът, а не аз.
– Дрънкай си глупостите, не ми пречиш.
– Джо, така до никъде няма да стигнем. Ти се криеш зад дървото, аз зад камъка и може цяла седмица да си стоим така.
– Напротив, когато ти се присере, ще ти издебна в гръб.
– Надежди, надежди. Аз само трябва да изчакам да ти свърши пиенето…
– Мога и да не пия.
– Да бе, типичен алкохолик си ти. Виж, Джо, най-разумно е да попитаме Сара кого предпочита. Така ще избегнем кръвопролитието.
– Сара предпочита и двамата ни, не си ли го разбрал досега. Не може да реши. Иска да е ту с единия, ту с другия. Не мога да я разбера тази фуста. Имам чувството, че не е далеч от мисълта да предложи да заживеем тримата заедно.
– Ох, каква гадна ситуация!
– Сам, предлагам аз да я чукам, а ти да й говориш за книги и театър и да й показваш звездите.
– Много умно, Джо. Мозъкът ти е колкото на пиле.
– Тя ще е моя жена и ще ми роди поне десет деца… Пак не улучи, за сведение.
– Предлагам да си уредим дуел.
– Тоест?
– Заставаме с гръб един към друг, после се отдалечаваме, броейки до десет. И на десет се обръщаме и стреляме.
– Да бе, нямам ти никакво доверие, Сам. Няма да ти мигне окото да ме застреляш в гръб.
– Не забравяй, че аз съм благородник.
– Благородник, грънци.
– Почва да ми писва вече. Сякаш на този свят няма други жени освен Сара.
– Да разбирам ли, че ми я отстъпваш.
– Това нежно цвете! В грубите ти лапи! Абсурд!
– Сам, Тя не е никакво цвете, а разгонена кучка. Но … я обичам.
– Аз също я обичам.
– И тя ни обича. И двамата.
– Това е лудост. Не е възможно, трябва да направи избор… За малко да ме уцелиш Джо. Поздравления. Добре бе, защо да не може една жена да има двама мъже?
– Нали и аз това ти разправям.
– Тя ще спи в твоето легло в понеделник, сряда и петък, а в моето – през останалото време.
– Мошеник, аз три дена, а ти четири. Не става.
– Ами защото седмицата има нечетен брой дни, затова.
– Мошеник.
– Не, не, само като си представя, че си я пипал с гнусните си лапи и започва да ми се повръща.
– Виж какво, Сам, намери си някоя очилата даскалица да си говорите с нея за поезия. Сара не е за теб. Тя е огън жена.
– Аз нея искам пък.
– Ох, писна ми вече. Веднъж завинаги да се свърши това… Не улучи.
– И на мен ми писна.
– Тогава да направим следното. Зареждаме си патлаците, броим до три и изскачаме на открито. До видим кой ще излезе победител.
– Става. Хайде, пълня барабана с патрони.
– Аз съм готов вече.
– Излизаме едновременно обаче.
– Разбира се.
– Броя. Едно… две… три…
– Аъггх, Боже, как боли! Умирам, майчице! Аъгг… помощ…
– Мамицата ти, Джо, улучи ме в черния дроб. Ооооох, спести ми, Боже, мъките!

***

– Момчета, какво сте направили! Изпозастреляли сте се! Мили Боже! Джо, кажи нещо, моля те! Сам, отвори очи, Сам. И двамата ли сте мъртви! Гаден живот, гаден! Можехме да си живеем щастливо тримката! Ах, какво нещастие! Горкичката аз! Няма живот за мен повече. Ама как може да сте толкова глупави! Мъжка му работа! Колин, моля те, прегърни ме! Имам нужда от силен мъж до себе с в този трагичен момент. Ах, Колин, чувствам се сигурна в твоите ръце. Моля те не ме оставяй сама! Нали няма да ме оставиш сама? Да, да, да! Много е хубаво, наистина. Но тези мъртъвци леко ме притесняват. Нищо, нищо. По-бързо, по-бързо, по-бързо…