ХуЛите » произведение "Когато душата плаче за сняг......."

» Начало

» Ориентир

· Правила

· Указания

· Сдружение ХуЛите

· Издателство ХуЛите

» ХуЛи

· Изпрати ХуЛа

· ХуЛитека

· Архив на ХуЛи

- всички текстове

· Екипът си хареса

· Без коментар

· Потърси ХуЛа

» ХуЛитери

· Твоят профил

· Лични бележки

» Още Хубости

· ХуЛименти

· Електронни книги

· Видео ХуЛи

· Фото ХуЛи

· Речници

· Стъкмистика

» ПоХвали ни

· Наши бутони

· Реклама

» НаХуЛи ни

» Форумни ХуЛички

» RSS обмяна

дарения по сметка

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:

Нов: Perunika

Днес: 0

Вчера: 0

Общо: 14143

Онлайн са:

Анонимни: 703

ХуЛитери: 3

Всичко: 706

Онлайн сега:
:: pinkmousy

:: pc_indi

:: LeoBedrosian

» още статистика

««

Април 2024

»»

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

[ добави събитие ]

Публикуващи администратори:

aurora

alfa_c

viatarna

Valka

anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:

hixxtam

BlackCat

nikikomedvenska

kamik

Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:

Administrator

С благодарност към нашите бивши колеги:

mmm

Angela

railleuse

Amphibia

fikov

nikoi

Когато душата плаче за сняг.......

автор: Antioh

Бяло е
Посипано всичко
И Ангелите се целят по детски със сняг.....
Плаче душата ми грешна
Плаче за сняг
Плаче
Да не носех тежестта на греховете си
Плаче да беше бяла безгрешна
И да не оставях
Ужасно дълбоки
Стъпки
В белия сняг......
По които ще проследя себе си.....

Отвъд в рая, снега бе коприна
И стъпки не оставяха
Само вятъра си играеше в клоните
На розовите вишни
Цъфнали посред зима
В мъртвата му душа

1885. Един ден, ще работя с любов, нещо хубаво, ще спасявам онези загубени в планината.......онези загубени в черните мисли. Ще съм един малък Спасител в Ръжта и никой няма да падне в пропастта. Толкова е хубаво бялото.

Публикувано от Administrator на 29.11.2016 @ 15:05:16

рекламирай този текст на първа страница

» Повече за
Поезия

» Материали от
Antioh

Средна оценка: 5
Оценки: 3

Отдели време и гласувай за текста.
Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Отпечати текста

Рими с ..ив

автор: LeoBedrosian

541 четения | оценка 5

показвания 30834
от 50000 заявени

[ виж текста ]

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277

"Когато душата плаче за сняг......." | Вход | 4 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия

Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Когато душата плаче за сняг.......
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 29.11.2016 @ 19:35:05
(Профил | Изпрати бележка)

Така радостно плясках със длани,
докато четях два пъти набързо това,
а после отидох и поставих капани,
и много ангели изчезнаха. Без следа...

Бялото е цветът на изгубеното....

Re: Когато душата плаче за сняг.......
от Antioh на 07.12.2016 @ 14:03:20
(Профил | Изпрати бележка)

Много мил коментар. Благодаря ти.

Поздрави

Д

]

Re: Когато душата плаче за сняг.......
от Paradox на 30.11.2016 @ 21:28:31
(Профил | Изпрати бележка)

Много хубав стих!

Re: Когато душата плаче за сняг.......
от Antioh на 07.12.2016 @ 14:05:09
(Профил | Изпрати бележка)

Наистина благодаря за коментара.

Поздрави

Д

]

Re: Когато душата плаче за сняг.......
от libra на 30.11.2016 @ 21:35:54
(Профил | Изпрати бележка)

този контраст на финала с мъртвата му душа и с работещият с любов спасител се е получил добре и изобщо цялото е добро..
когато идваш от тъмното с изтерзана душа, ослепителното бяло те лекува, то е красота, хармония..
поздрав :)

Re: Когато душата плаче за сняг.......
от Antioh на 07.12.2016 @ 14:06:10
(Профил | Изпрати бележка)

Идвам от тъмното да. Благодаря за милите думи.

Поздрави

Драгомир

]

Re: Когато душата плаче за сняг.......
от daro на 01.12.2016 @ 07:29:32
(Профил | Изпрати бележка)

тази твоя изповед, отправена дълбоко в същността ти, ми напомни за снежен мост над житейските ни цепки(пукнатини)... и логично, извървя траверса към нещо мое:

От вятърните си къдрици
наплитах статични въжета.
И за страховете на хора в неволя,
ковях парапети.

драго ми е Драго, когато усещам в сродните души омиротворяване! :)

светлина в личния ти дом

...(.)

Re: Когато душата плаче за сняг.......
от Antioh на 07.12.2016 @ 14:01:57
(Профил | Изпрати бележка)

Благодаря за топлите думи и за светлината. И дано тя се връща стократно.

Поздрави

Драгомир

]

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите

Сродни връзки

Рейтинг за текст

Опции

Р е к л а м а