Тъмно е. Вали сняг. Реката преминава града.
Ято камъни покрити с бели пера сякаш се гонят под водопада, но всъщност никога не помръдват от мястото си. Снежинките се спускат като парашутисти върху ярките светлини на старите фенери по пешеходната алея. Обувките скърцат на всяка крачка върху снега като старите несмазани панти на селска порта... като тайна гризка от киселото зеле на баба, скрито в голям пластмасов бидон в мазето.