В самотата принудена
мисълта ми е с теб.
Не съм никак учудена,
хващам в шепата дреб.
Спомени чепкам
и хвърлям ги в огъня,
да горят.
Оцелели, пречистени,
лумват в образ и цвят.
Топлинката ме сгрява,
а навсякъде - студ.
Чашата мелнишко опиянява
с нежността на вятъра луд.
И дървата разгарят се,
пеят песен една.
Топлината разливат
на обичта ни добра.