автор: elsion

Ето ме горе -
призрачна,
плачеща,
облачна,
режеща -
си заличавам снимките
крайчетата надежда,
спомени поизтрити,
вятърносиви въздишки
в снежностудена мрежа...
Ще разпилея всичко.

Някои болки ще минат,
други ще станат рани,
слънчев лъч, паднал по билото,
ще ме прегърне през рамо,
ще ме прегърнеш през рамото...
думи ще съхнат,
избили
капки по близкия камък
ще се заспускат унило,
ще издълбаят яма...

(беше...
заминал рано...)

но
аз ще бъда голяма...
няма да плача, да искам,
няма да помня... няма
чуждите, нито близките,
даже да тръгне пламък,
отвътре да хвърлям искри,
отвън ще остана няма,
отвън
вероятно
ще липсвам...

(...беше заминал рано,
с топлия дъх на изгрева,
шепот от теб остана ми
и да си тръгне
- не иска...)