автор: tintiri

Из "Стихове за една старонемска овчарка", оп. 2

Днес нордостът пак ни вя
там на булеварда.
Ряза, къса и дивя
като алебарда.

На един перчема нов,
другиму колата -
бръсна с бурната любов
всичко по земята.

И листата попиля,
дървеса размести,
всичко пръсна, всичко сля,
хоризонта стресна.

Аз със Марси на верев
гъна се, приклякам.
Кучето е по-добре -
то е с четри крака.