автор: venoi

едно бездомно куче
кастрирано и номерирано
отметнато надлежно в
някакъв доклад за добрината ни
завинаги единствено на този свят
сред жълтите листа във парка
замислено очаква есента
поглежда ме с очи дълбоки
някакви си 10 000 години
и ме обзема страх
от всичките неща
които може да ми каже
за хората и тяхната
любов