автор: hristam

В нюансите на тишината,
която предвещава зимата,
в пастелите на есента,
отвъд дочутото и зримото,
в средата на отминал ден,
разрошен от внезапен вятър,
внезапно ще си спомниш мен
и сигурно ще бъде сряда
със тъмен привкус на кафе,
а аз случайно и нарочно
внезапно ще си спомня теб
във същата минута точно.