____________________________по идея на MBIRA
Разхождам се по Царя,
с усещането, че предвождам ангели
(не армия,
не сюрия,
а всъщност...
както и да е...).
Закопчал съм едно копче от ризата си
върху илика на сакото.
И себе си - някъде, естествено,
не където "трябва",
а в опакото на светофара.
Дори накуцвам
като професор Балабанов
(но не всякога с единия крак на тротоара,
а с другия - на платното).
- "Гениален е!"
- "Гениален е!"
шушукат наоколо,
хихикайки се в шепи.
А аз си блъскам цитаделата,
как,
как да им кажа,
че аз съм
ангел,
един прост
шерп -
ангел,
нелъскав
ангел,
вкопчил се в илика на Вселената.