автор: daro

Съвсем близо до мен
и леко встрани,
този ден превалЯ.
И като ден от моята есен
спокойно превАля.

Осмислих две стъпки мъгла
и отново
вървя в крак с тишината.

„Прегърни ме“ – предаде се тя,
но пустотата ми ясно дочу
причината на удивителния свят,
в лабиринт да съществувам.

Високо ли си,
когато причиняваш глухота
и не мога ритъма ти да открия!?

Над засетите с гордост звена
раздялата с грак прелетя,
овърша, каквото можа…
изтъня и замина.

И, този ден се засмя!
Този ден от моята есен
просия
със съвършено кръгла дъга.