автор: Marisiema

Дърветата са моите учители.
Забили корени дълбоко във земята,
стоят изправени, нагоре устремили
очите си и клони волни и крилати.

Те учат ме на нежно непокорство.
Показват ми и как държат се здраво
под напора на урагани мощни,
във суша, дъжд пороен и коварство.

В нозете им кръстосват се пътеки,
а те стоят, не тръгват - тук навеки.
Умират там, където са родени -
като герои горди, не подвили коленете.

Дърветата са моето спасение.
От тях се уча, че си струва да живееш,
да гледаш как короните се пълнят
наесен с плодове, а пролет с цвят и песни.

Те верни са, тъй щедри, благородни.
Даряват плод и радост безусловно.
А там, под мълчаливите им сенки
се ражда обич и почиват ветровете.

Те символ са на твърдост и търпение.
И като тях аз търся собствено пространство,
обзета от магията на тяхното цъфтене,
омаяна от мириса и въздуха прохладен.

Дърветата са моите учители!
Мълчейки, дават ми най-ценните съвети:
че тук са корените ми, във моята Родина,
на моята земя, под моята луна в небето.