автор: apostola

Преди пътувахме на влака
със песен, танци и хорА.
Разчупвахме по пътя мрака
и път прокарвахме в гора.
Поставяхме железни релси
към утрешния ден щастлив.
И дал си много, а не взел си
от строя нов и работлив.

Сменихме пътьом персонала
и нов избрахме машинист.
И тръгна влака, като "хала"
начело с този "оптимист".
Отново тръгнахме нататък,
но влака взе да не върви.
И нека бъда тука кратък:
живота почна да кърви.
В една от гарите обаче
голяма дупка се откри.
Народът в мъка взе да плаче,
че Господ релсите ни скри.
Нататък пътя е без релси,
защото няма и трасе.
Защо, Човече, поглед свел си
и нова треска те тресе?
Нима не знае персонала,
че влак без релси не върви?
Това да не е магистрала
от катастрофи да кърви...
Настъпи хаос сред народа.
Напускат вече този влак
да търсят другаде изгода-
на други влак, на чужди праг...
Останалите по купета
на крайна гара си стоят
и те разчитат на късмета
и релсов път да построят.

Така е в нашата държава-
всичко движи на верев.
Дали така ще продължава
на дълго туткане и рев?