автор: wingless

Събирам вятър – шепа слънчев смях
люлее в пожълтелите листа
дъждовни сенки – спуска се по тях
и капе в опустелите гнезда.

Сънувам есен – пусто е.Дали
в безсмисления хаос на нещата
изчезваме от себе си или
светът е по-голям от самотата?

Едва ли ще узнаем – може там
където невъзможното е спряло
и накъдето всеки бърза сам,
пак всичко да започва отначало.