автор: apostola

Щом съм днес
седемдесет и три годишен,
да не мислите,
че вече съм излишен?

Аз крепя
семейната си чест човешка.
Кой сега
ще каже, че това е грешка?

С мен върви
и поетична дарба. Диша...
Стиховете
от душата си да пиша.

Мъдрата
вселена в мен ще се разтвори.
Цялата
природа в стих ще проговори.