автор: daro

Не ме е страх от смъртта...
боя се за хората,
които отказват да умират –
да се разделят с крайни неща;
да приспиват телата си
и със затворени очи
да разпознават Ахтопол
по аромата
на смокини и копър;
да достигат ръба на морето,
да коленичат по душа
и да лягат на твърдо...

напуснали съдбовния кръг,
отдалечени
от собствения си център.

Разделих се със страха от смъртта,
не болея за кривата ос на хората –
все тези крайни неща,
които тресат в равнината.