автор: veronikas

Погледни есента!
Тя по правило всъщност е тъжна.
Аз заключвам страха,
по-красива за нас да я сбъдна.
Тя потегля на юг –
натежало от спомени лято.
Не е тъжен дъждът,
а небето с последното ято.
Заприличва на дом,
в който трябва добро да поканя,
за да има защо
да се будя и пак да остана.
Не вали из ведро.
И мъглите не са натежали.
Има толкова път,
в който времето още е цяло.
Аз рисувам тъга,
а пък всъщност е точно обратното,
щом постеля нощта
като есенно-златно зачатие.
И облегната в теб,
ще приспя страховете от тъмното
за да вярва дъждът,
че земята го чака по съмнало.
А денят ще е нов
и пречистен от всички различия...

Есента е любов!
Най-добрият сезон за обичане...