автор: daik

Душата ми не е хотел
за чужда обич и любови.
Щом в нея някой съм приел
не е за авантюрите му нови.

Не я превръщайте в бардак
със спомени за лудост на телата
и обичта към друг да се повтори пак
до като мокрите ми рамената.

За всяка ваша болка споделена
аз плащам единичната ви стая,
с монета от една сълза студена,
с банкнота на която пише -"краят"

Душата ми не е неонът в мрака,
не е хотелска евтина услуга.
Душата ми, душата на глупака
си иска обич ...нищо друго.