Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 708
ХуЛитери: 0
Всичко: 708

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКогато те няма, изгрява луната
раздел: Любовна лирика
автор: daro

Само да можех да тръгна…
Само да можех
широтата си да разгърна –
бих го направил,
но се изгубих
като златна верижка във пясъка.
Освен това е студено
и първа слана ме ожари по август.
Не успях да ти посветя
портрет на тази вечер.
Вечерният бриз духна свещта.
Призовах луната за свидетел,
а тя разпиля по вълните
отключени сребърни белезници
и ми изпрати храна –
любовна палачинка по морето.


Публикувано от viatarna на 07.09.2016 @ 15:12:40 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   daro

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Лопата218
автор: nickyqouo
384 четения | оценка 5

показвания 5103
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Когато те няма, изгрява луната" | Вход | 6 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Когато те няма, изгрява луната
от libra на 07.09.2016 @ 18:05:07
(Профил | Изпрати бележка)
не ме карай да си отивам
тъкмо започвах да се влюбвам в теб
като онзи облак докоснал луната
и превърнал се в жълт сладолед :)

п.п. само да доуточня, понеже прочетох какво си написал, libra не е ничия почитателка, libra е почитателка само на поезията :) от другий свят съм аз дарко...

:)


Re: Когато те няма, изгрява луната
от daro на 08.09.2016 @ 08:03:11
(Профил | Изпрати бележка)
здравей, Ил :)

в този ти отзив долавям несъответствия и противоречия, за които ще премълча, защото те и за двама ни са много ясни, предвид фактите

от тази гледна точка, само ще спомена, че послеписа е предназначен за аудиторията и е проява на заземяване, където летенето се извършва в ниски небеса - в тях съществуват разни образи от видима облачност

...когато поемеш обратно към "другий свят", може би ще се срещнем отново :)

от години установявам, че в началото на всяка предстояща есен, в мен работят лъчите на Проницанието(Философията) и Целостта(Предаността)

светлина в личния ти дом

(((О)))

]


Re: Когато те няма, изгрява луната
от libra на 08.09.2016 @ 09:31:55
(Профил | Изпрати бележка)
няма несъответствия, противоречия и факти, това е шеговито стихче, съмбоди и Елинг ме заразиха с тези рими :) оказа се че е заразно, ама пък е весело:)))) и така, жалко че не усети шегата, просто не приемай всичко толкова насериозно, дет се вика take it easy :))))
а есента е особено време, да...и за мен е така :) е, до скоро или до не чак толкова скоро, понеже аз ту в другия свят, ту в този и може и да не се уцелим точно с теб, божа работа , както се казва - пак се шегувам :)))))))))))))))))

]


Re: Когато те няма, изгрява луната
от daro на 08.09.2016 @ 13:14:04
(Профил | Изпрати бележка)
стихчето не го коментирам - многократно използвана дъвка :)


]


Re: Когато те няма, изгрява луната
от zebaitel на 08.09.2016 @ 08:10:54
(Профил | Изпрати бележка)
злато и сребро, едното загубено, другото намерено, и двете оковаващи и заключващи или отключващи...такива ми ти мисли ми минават през главицата...

изяж си палачинката, да не вземе да изстине!!!


Re: Когато те няма, изгрява луната
от daro на 08.09.2016 @ 08:29:44
(Профил | Изпрати бележка)
хахаааа, първенство не гоним, нали - и двете са благородни... и щом са такива, то те само отключват вратите на приемането(допускането) -
на навестяването и на нахлуването :)

... вече сме септември - палачинката се изяде в средата на август...

от рибата ;)

... а аз оставам с не изстинали чувства към любимия ми скорпион :)

готин ден, Живе-ц

...(.)

]


Re: Когато те няма, изгрява луната
от rady на 08.09.2016 @ 10:03:07
(Профил | Изпрати бележка)
Адаш, май сме се загубили в един и същи залив...
Видях една сянка да броди по пясъчните дюни, но като отидох на мястото - само една златна верижка...и една любовна палачинка, от която и аз похапнах. Беше вкусна! :)))


Re: Когато те няма, изгрява луната
от daro на 08.09.2016 @ 13:18:15
(Профил | Изпрати бележка)
радвам се за теб - дано ти е било шоколадово :)

]


Re: Когато те няма, изгрява луната
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 08.09.2016 @ 11:47:44
(Профил | Изпрати бележка)
И при мен асоциация със стиха на Ради.
Рад и Ради в заливите с изненади,
светят фойерверки-звезопади
и луната привечер е милостива,
жълто тесто в морето излива :)))))))

Широта и топлина за теб и попътен морски бриз!


Re: Когато те няма, изгрява луната
от daro на 08.09.2016 @ 13:22:52
(Профил | Изпрати бележка)
мерси, Кат - какъвто-такъв - полъх да има :)

]


Re: Когато те няма, изгрява луната
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 08.09.2016 @ 14:17:06
(Профил | Изпрати бележка)
Последната картина е удивителна с тези "отключени сребърни билизници" и изпратената храна - "любовна палачинка по морето"!
Стихотворение с лунен цвят и сърце!


Re: Когато те няма, изгрява луната
от daro на 09.09.2016 @ 07:58:29
(Профил | Изпрати бележка)
здравей, Мария :)

благодар за отделеното време - дано не съм го напрашил и прахосал

... а това "отключени сребърни билизници" - струва ми се, че не е съвсем мое ;)

светлина в дома ти

(((О)))

]


Re: Когато те няма, изгрява луната
от elsion (negesta@gmail.com) на 15.09.2016 @ 18:22:03
(Профил | Изпрати бележка)
само да можех да тръгна, само
но стъпките ми затънаха в пясъка
но вятърът погреба тази нощ пътищата,
прекатури луната зад залива

сега морето е тъмно, тъмно
на дъното му - тежка вода


Re: Когато те няма, изгрява луната
от daro на 21.09.2016 @ 10:15:09
(Профил | Изпрати бележка)
много е хубаво - благодар :)

... ето и от мен нещо старо

Върви, поспре,
обхожда с поглед
застинало море,
обидени пространства,
прекъснат път…
поеме въздух,
глава сведе,
очите му окапват
във чифтове отвори
и неподвижните нозе.
Потръгне. За къде!?
Отива си нататък
с воля във ръце
и колене от камък,
оставил мрежите,
поплавъците безнадеждни
върху мокър пясък.
Пунктири по трасе
извило се на запад,
бележат алгоритъм на духа.
И после пак замре.
Албатрос прекършен
върху патерици две,
просиява и размисля:
Ако си тръгна,
умират двама –
аз
и едно сърце,
наречено човек!

осветени дни, Ена

...(.)


]