Мили, не бъди снизходителен
към моите стихове вяли,
но бъди укорителен с истински,
мъжки изяви. Когато ми се
усмихваш по свойски,
аз те обичам неволно
и чувствам се избрана
по войнски, заслужила
тази усмивка желана.
Но чужди забежки,
отключили любов
между нас недослучена
не ще ни попречат
на порива тъй чист,
като сълза неотронена..
Когато в спомена ровиш,
ти знаеш, че аз съществувам
и присъствам може би
в помена за сбъднати
минали грешки..
Бъди тъй весел, чаровен,
както при първата среща.
Обичам те непреклонен,
раздвижващ
кръвта ми гореща..
Бъди до поредното случване,
ти мойта надежда една,
която незнае прокудване,
свързала две нежни сърца
в своята сребърна прежда!