автор: Symbol

Погледни луната как се усмихва!
Усещаш ли дъхът на есента?
Чуй гората как сякаш притихва,
заслушана в ноктюрното на нощта!

Изтръпнало, притихнало в очакване,
поточето в долината лежи...
Искрици бляскави водата препраща ни,
като сребърна нишка трепти.

Целувал ли си поточе сребристо
с вкус на зелена трева?
Влюбвал ли си се до забрава в танца
на дивна, красива жена?

Остани и вслушай се в тази идилия...
Не разбирам! Защо е тази тъга?!
Сменя се просто сезонът -
бавно и плавно - тук и сега!

Symbol