автор: Shrike

"My name is Ozymandias, king of kings:
Look on my works, ye Mighty, and despair"

Съмвам се рано. Водоскоци от звуци се спускат по хълмовете ми като буйни коне. Птичетата се втурват лудешки в надпревара да напъпят с деня. Гласовете им подреждат частичките в мен. Стъкълца, оливини, песъчинки-слънца. Наместват ги. Огнено кехлибарено до старо злато, до чисто зелено... Цветовете на събуждаща се гора. Гора съм. Която през нощта полудява. Проговарям на странни езици. Редя древни слова-заклинания в мрака. Милион шепоти има в мен. Милион гласове. Навътре потъвам. Разтварям се в дивото. В дълбините на планинските вирове крия очите си. Сливам ръцете си с бързеите. И пия вода докато се превърна в река. С разпенени непокорни коси. Водно-стихийна търся покоя в морето. Най-сетне след безброй водопади, след милиард разпръсквания. Вятърът ме рисува с уста. Аз съм земя на път да се пръсне. Изхвърлям огнената си мантия. Разхвърчавам се из пространството в кварки-обичане. И възкръсвам във нова вселена. Богиня-майка. Свръхжива, сетивна, добра. Първично ехо съм. Звездовъртене от огън и черна енергия. Името ми е жигосано на ръката на мрака. Лявата. За да свети.