Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 588
ХуЛитери: 5
Всичко: 593

Онлайн сега:
:: pc_indi
:: pinkmousy
:: LATINKA-ZLATNA
:: LeoBedrosian
:: Heel

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаципокрилния размах на сетивата
раздел: Поезия
автор: daro

Отекват звуците
от падащите борови кори.
Подобно на секач,
кълвач руши повърхнината.

Поспрял се е животът
подобно какавида във пашкул,
стаена под кората.

Стоиш отпуснат – неподвижен
в обемите от кислород.

Трептенето на въздуха напомня
за онова тъй непосилно разстояние –
от тебе до короната.

От корените просто ще свариш отварата
на спомена,
предпазващ те от крайни състояния.

И после ще се унесеш,
ще си представиш -
на равното редиш греди за къща,

ала оставяш проход помежду им,

където често ще се връщаш,
в прохладата на твоето
изтекло време.


Публикувано от anonimapokrifoff на 23.08.2016 @ 17:30:07 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   daro

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

18.04.2024 год. / 23:42:55 часа

добави твой текст

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"ципокрилния размах на сетивата" | Вход | 7 коментара (24 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: ципокрилния размах на сетивата
от Hulia на 23.08.2016 @ 18:34:55
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
Мнооого харесах, Дарче...но наред с мъдростта, толкова дълбока тъга - някак трудно я свързвам с лирическия ти герой, който най-често съм срещала в другите ти текстове. :)))
П.П. Усмихни се мъничко поне!:)


Re: ципокрилния размах на сетивата
от daro на 24.08.2016 @ 09:14:22
(Профил | Изпрати бележка)
здрасти, Ули :)

...лирическите ми герои не са с единна персоналност, просто защото аз не се идентифицирам напълно с тях - само съм частица от многообразието им, от тяхното богатство във всичките дуални направления :)

...прочети отново стихото, но с други очи и ще установиш, че то задъхано диша от вълнение... от благодарност към една природа, към птицата, към една борова гора, изпълваща гърдите му с кислород

...и не е тъгата, която определя животът му назад, а радостта че е дишал чист и прохладен въздух от просветките на дните му - ето защо използвах термина "ципокрилния размах" - жужаща точица респект е в сърцевината на нашия въздушен живот :)

...само си представи, че си на 1600 м/нмв сред борова гора, сама си и си отдадена на природните звуци, повдигаш очи към короните на дърветата и се питаш:

кога ли човешкия вид ще достигне короната, след като е приел себе си за даденост, а не като достижение?

човечността е достояние за будния, но короната е за отдадения в синовността

светлина в дома ти :)

...(.)

]


Re: ципокрилния размах на сетивата
от Hulia на 25.08.2016 @ 15:15:48
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
Приех написаното най-сетне по един тих, медитативен път, но чак при следващите прочити; мисля, че ми е повлиял предишния ти текст (който може би също не съм осмислила докрай гностически...:)
Благодаря, Дарче! :)

]


Re: ципокрилния размах на сетивата
от Marisiema на 24.08.2016 @ 09:35:40
(Профил | Изпрати бележка)
Хареса ми! Красиво написано и дълбоко почувствано!Привет!


Re: ципокрилния размах на сетивата
от daro на 24.08.2016 @ 09:56:11
(Профил | Изпрати бележка)
благодар... за прочита и за приветствието, Marisiema

... само тези 3 ! ме удивляват... и лекинко ме смущават :)

светъл ден

(((О)))

]


Re: ципокрилния размах на сетивата
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 24.08.2016 @ 13:00:05
(Профил | Изпрати бележка)
Разкошно! Малка, дребна се почувствах след прочита, защото огромно нещо е сливането с природата. Сливането със звуците и тишината. Вдишването на въздух с пълни гърди. Оставил си проходи, Рад, за да не затвориш полета на душата в съградената с мисълта къща. Височина и широта е този стих, равното само ги подчертава. Много, много ми хареса :))))))


Re: ципокрилния размах на сетивата
от daro на 25.08.2016 @ 10:36:26
(Профил | Изпрати бележка)
благодар... за отделеното време и отношението, Кат

...да предизвикаш в някой въздишка, въз-дъх от слова... не е загубено

време... за което също ти благодаря

въздух, повече въздух за теб и за близките ти
... и специално за твоята дъщеря на водата :)

...(.)

]


Re: ципокрилния размах на сетивата
от elsion (negesta@gmail.com) на 25.08.2016 @ 12:12:29
(Профил | Изпрати бележка)
има толкова безплътност в този текст, невероятно е усещането ...

(... мълчаливо ти се усмихвам от пътеката с борови иглички :)


Re: ципокрилния размах на сетивата
от daro на 30.08.2016 @ 13:54:33
(Профил | Изпрати бележка)
благодар за усмивката - усещам аромата на борова смола :)

...(.)

]


Re: ципокрилния размах на сетивата
от mariq-desislava на 26.08.2016 @ 17:45:44
(Профил | Изпрати бележка)
Аха, това ще да е библосът на художника.:) Мъдростта казват, че била пречистена съвест - ти го доказваш.


Re: ципокрилния размах на сетивата
от daro на 30.08.2016 @ 14:12:21
(Профил | Изпрати бележка)
нищо не доказвам - просто, духът ми казва :)

прегръд

...(.)

]


Re: ципокрилния размах на сетивата
от sia на 31.08.2016 @ 17:23:38
(Профил | Изпрати бележка)
А защо не на стръмното да редим греди за къща :)
Прочетох и коментарите и това ме "закова" -
"човечността е достояние за будния, но короната е за отдадения в синовността"
Прекрасен, сетивен, мой приятелю!
За правописната култура и колко тя е задължителна няма да
кажа нищо повече, освен че преди години тук се водеха понякога
ожесточени спорове за правописа и в началото бях съгласна
/все пак съм била словослагател :)/, че трябва да се спазва...
Но после свикнах, особено ако произведението ме докосва.
Другото го знаеш.


Re: ципокрилния размах на сетивата
от daro на 31.08.2016 @ 19:59:46
(Профил | Изпрати бележка)
душко... и на стръмното можем да редим греди за къща, но не с повишено вътрешно налягане - нужно ни е "равното" - равновесието... да бъдем освободени от напрежение, когато осъзнаем, че коронясването не е за всеки - тази властност е твърде непригодна за коравите ни плещи... за уплътнените ни плътски домове, които се ориентират най-безболезноно по общоприетите формални маркери

... и когато утре отпадне граматическото правило за използване на пълния член, това ще "налее" ли стойност в една празнота, в един кух текст... или в една "обезоръжена" надменност, която винаги ще търси своите аргументи... още по-малко, ще ощети, ще подцени преди това постигнатото качество

... размаха на сетивата ни достига само дотам - да съзрем, да подушим лекето и да не успеем да надникнем с проникновение, оттатък личните ни кройки и близки разкроения

въздух... повече въздух в личния ти дом, душа

...(.)

]


Re: ципокрилния размах на сетивата
от sia на 02.09.2016 @ 19:51:39
(Профил | Изпрати бележка)
Няма просто какво да добавя към казаното от теб.
Само това - не спирай.
Благодаря.

]


Re: ципокрилния размах на сетивата
от daro на 05.09.2016 @ 12:52:05
(Профил | Изпрати бележка)
един адвокат да няма какво да добави - това си е комплимент, така ли :)

...не мога да обещая продължение, нито отстъпление - каквото, такова...

благодар... че те има... и си дълбоко в същността ми

...(.)

]


Re: ципокрилния размах на сетивата
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 07.09.2016 @ 00:02:35
(Профил | Изпрати бележка)
Свободата (ти), това, че си различен, че всичко идва от сърцето (ти), че не си дребнав, че имаш свое кътче (като ХуЛите).... това е ЩАСТИЕ!
И не само заради това, (Те) обичам {}


Re: ципокрилния размах на сетивата
от daro на 07.09.2016 @ 08:47:41
(Профил | Изпрати бележка)
радвам се на такова откровение извън скобите - то нарисува портрета ти, толкова вярно... и толкова честно :)

и аз те обичам

...(.)

]


Re: ципокрилния размах на сетивата
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 10.09.2016 @ 13:12:40
(Профил | Изпрати бележка)
{}

]


Re: ципокрилния размах на сетивата
от daro на 12.09.2016 @ 08:24:22
(Профил | Изпрати бележка)
:)

]