автор: dara33

Препънах се
и паднах на земята.
Приюти ме
тихо,
шепата на есента.
Отново се изправих,
като горда
атинянка.
И тръгнах напосоки
просто хей така...
От раната зарастна белега,
но нещо в мен остана
да кърви...
Душата ми разпъната е,
там на кръста.
Снишавам се.
Превръщам се в сълза.
И тихо, тихо е навред.
Сълзата също.
Тиха е.